Смъртта на прасето-радост за хищниците/да не се чете от членове на ЕС/

Тишината на селото е стряскаща за градския човек. Събуждам се от нея. Всъщност  съм се родил тук, но толкова рядко идвам, че ми е станало да не кажа чуждо,но странно. Ставам към осем часа. Още от вратата ме лъхва миризма на мекици. Хубави прясно изпържени мекици. Мама ги прави отвън на газов котлон. С лопата за сняг изчиствам целия двор. След това вземам фотоапарата и отивам да снимам осъдения на смърт в килията му.Това е кочината -хубава топла кочина на сухо, вътре в сайванта. Смъртникът е около двеста килограмов  с клепнали уши тип "ЛАНДЪРС". Струва ми се доста омърлушен. Вчера са го изпуснали и е наблюдавал изпълнението на
присъдата на другаря си, който отиде с брат ми в друг град. Изглежда това не му е повлияло добре. Питам се  лошото настроение и стреса, дали няма да  повредят мръвките, както казват от Европейския Съюз. По добре било  да ядем месо от щастливи животни. А нима има щастлива смърт?
В десет часа идва палача. Прасето не иска да излезе от кочината. Баща ми му връзва муцуната със сезал и единия крак с въже. Трима души го дърпаме, а един го бута. Изкарваме го на двора и го тръшкаме на земята. Палачът забива ножа в гърлото му. Аз му държа задните крака. Прасето рита. Ръцете и краката ме заболяват от усилието, но стискам зъби и стискам. Няма да се окажа слабата част от прайда я. Пред смъртните му викове не стряскат никой. Още малко и готово. Душата му се понася към свинския рай. Ние дивите двукраки вземаме пет минути почивка.

След един час е превърнато в мръвки и хвърлено в багажника на комбито. Жената и децата ще се радват. В мен остава малко стрес, но ще го лекувам  с пържоли и червено вино. Няма да ви кажа къде съм, че ще ми дойдете на гости.

Наздраве!!!