Фургон за лозето

Разказът е по действителен случай.


Слънцето лежеше хоризонтално на пътя за Бургас и светеше право в очите. Денят обещаваше да е ясен, което значеше, че на връщане след обяд пак щеше да му свети. По този повод гордия шофьор на  бордови Камаз, Енчо Кадеров си спомни приказката:" Каква е приликата мажду тъщата и слънцето? - И двете не можеш да ги гледаш."
Тия народни умозаключения понякога(даже в повечето случаи) излизаха верни, си мислеше Енчо и натискаше педала на Камазито, като леко се надигаше на седалката, за да може сенника да го скрие от слънцето. Все пак курса можеше да се окаже и хубав.
Отиваше да докара някакви дъски  внесени от Коми(СССР), което значеше, че на връщане можеше да спре в Скутаре, да хвърли някоя дъсчица в двора и да източи малко гориво. Гориво, така или иначе си вземаше, а пък дъсчиците все щяха да му свършат някаква работа. Държавата бълха я ухапала.
Да, но курса се оказа лош. Дъските бяха някаква специална поръчка. Под бройка. Един бичим. С остри ръбове. Рендосани и лакирани.
Ех, какво хубаво дюшеме можеше да стане на кочината от тия дебели дъски. Прасето тази година се оказа много буйно и изпотроши пода си.
Но не можеше да ги пипне. Всичко бе описано и се бе подписал. Не ставаше, а и гориво в къщи дал господ. Имаше поне тон в сайванта. Жена му често му намилаше:"За какво ти е бре Енчо толкоз нафта а? Москвича е  на бензин. Ша изгорим некой път да знайш. Ами и комшийте ша изгорят."
Далаверата днеска клонеше към нула.
Тия нерадостни мисли вървяха в Енчо, а и следобедната тъща, пак му светеше в очите. Да са пукнеш от яд.

***

Тоя ден се наложи да работят до късно. Връзваха последната арматура на първата плоча. Утре сутрин по график щеше да дойде бетона и нямаше как. Но пък след изливането имаше почивка. Oставаше един дежурен да мокри плочата, а другите почиваха няколко дни. Така че никой не роптаеше и в сравнително добро настроение се преобличаха във фургона. Малкия Ванчо бе надул "Вефа" с някакви откачени музики според бай Ставри. За да не се надвикват мълчаха. Изведнъж фургона се разклати.
- Ей Ванчо, тия музики ти зеха акъла. Възмути се бай Ставри.
- Какво си се разскачал?
-Ама аз не..... Понечи да се оправдае Ванката, но изречението му остана на половина.
Фургона потегли. Стълбичката по която се качваха се блъсна в камък, издрънча и остана назад.

***

В някои дни, като тръгне да се ядосва човек, и сам си спомня за минали работи и се самонавива и се ядосва още повече.
Енчо се бе сетил за петнадесетгодишният си син. Оня ден пристига с китарата в кухнята и вика:
-Тате, тате, чуй каква песен научих:
"Хладилникът ми е пустиня,
а аз съм гладен бедуин......
Малее, какви глупости. Във фризера има двайсе бройлера, половин прасе, едно яре и не знам какво още, а тоя "Хладилникът ми е пустиня". Ама за всичко е виновна майка му. Купи му китара, та му купи. Трябва детето да свири на нещо. Така ставало по интелигентно. Глупости на търкалета. Тя нали е от Брестовица. Тиа там са генетично увредени от многото вино и ракия, дето произвеждат и ги избива на песни. Да ама "Музикант къща не храни", както са рекли хората.....
Тъкмо засилваше в края на едно село и го видя - прекрасен фургон за лозето на жена му. Наоколо нямаше джан-джун, а и теглича му отдолу беше подпрян с дърво, така че да може и сам да го закачи. След прецизна маневра, шплента на Камазито щракна и фургона пое по пътя за Пловдив.

***

Нямаше прозорец откъм теглича, така че отвлечените не знаеха какво става.
- Ти подпря ли фургона бе келеме?  Избухна обикновено кроткият Симо.
- Абе бат Симе, нали изкопахме дупки за предните колела и го вкарахме там, да не мърда. И защо все аз да съм виновен, а?
- Земи та спри тоя Веф, да разберем какво става.
- Земаха ни извънземните. Земаха ни извънземните........ Като в транс повтаряше бригадира Мишо.
-Може, ама са с Камаз. Каза Симо след един остър завой.
-Те и Камаза са отвлекли. И знаете ли какво? Сега ни карат на площадката, където е корабът им и после ни камаз, ни фургон, ни ние.
-Притрябвали са им на Марсианците дърти строителни бригадири. Те ще отвлекат някои учен човек. Да могат да извлекат нещо от него. От тебе могат да вземат само умъртвени от ракия  клетки.
- А ако изследват въздействието на алкохола  вурху човека.
- Е тогава правилно са ни .....
- Абе ти откъде знайш, че са Марсианци а? Ти си ни издал, да знайш. Трябваха ти пари за Ладата. И сега теб ща пуснат, а нас ще ни разпорят някъде и ще ни изхвърлят за храна на космическите хищници. Не си прав да знайш.
- Е това вече е прекалено.Успокойте се бе хора! Гледайте през прозореца. Просто камаз ни влачи по пътя за Пловдив.

***

Животът вече бе по-хубав. Гумите на камиона и фургончето за лозето пееха по равния асфалт. А Енчо правеше планове.
Сега ще го откача в задния двор. Ще закарам камиона до ДАП, за да мога да разтоваря утре. Ще си дойда с москвича и ще пия една-две ракии. Утре ще убедя шефа да ме пусне да домувам в къщи и ще затегля фургона до лозето. То е в дъното на масива до едни големи дъбове. Като го хакна под дърветата, какъвто е зелен, години никои няма да го види.
Еех, хубаво е да има такова нещо на лозето. Дъжд завали-ти си на сухо. Жега стане - ти се опънеш на хлад, на легло. Пък инструментите има къде да държиш. Да не ги мъкнеш само насам, натам. А и жената ще му сложи перденца. Направо Балкантурист.

Така улисан за малко да пропусне отбивката за селото.

***

Мария чу камиона и според инструкциите се забърза да отвори голямата порта на просторния двор.
Този път не повярва на очите си. Мъжът и караше дъски в каросерията и бе закачил фургон.
Някой път и влак ще докара, помисли си развеселена, но едно чувство на безпокойство, заради прекалеността, не я оставяше на мира.
Щом камиона спря, вратата на фургона се отвори и от нея с скочи възрастен мъж, като крещеше с всички сили:
- Помощ!!! Помощ!!! Милиция.
След него скочиха още трима.
Жената веднага загря какво се е случило.....
Енчо бе заобиколил отпред кабината и гледаше като препариран.
- Ти стой там, че та убих! Извика жена му и се втурна към компанията.
- Момчета спокойно. Станала е грешка. Моля Ви успокойте се ! Всичко ще се оправи.
- Ша са опрай друг път.
- Моля Ви, елате да влезем вътре. Всичко ще ви обясня..

***

Историята не е запозната с разговорите и случките в къщата, но Енчо спа в камиона, а рано на другата сутрин Камазито переше към Бургас. Отзад мощно хъркаха пияните строители.

Всичко се размина. От цялата работа му остана само прякора "ФУРГОНА"

Гришов ден под тепетата

Св.Григорий Богослов- 25.01.2015

Както е известно, вчера празнувахме Гришов ден.

Благодаря на приятелите, които ме посетиха и на тези, които се обадиха и писаха.

Получих страхотни подаръци, но има и лошо:

Останаха 2 бутилки уиски, половинка ракия, половинка водка, три големи бири. Мръвчици, малки сърмички и 

салати.

А сега ме питайте, що не ми се ходи на работа!?

Мъж са не бие

Преди доста години бях на гости в с.Лехчево-област Монтана, при баба Стефка./Хубав двор.Студена ракийка.Сенчица.Живот!!!/
Често там идваше  съседката  и, главно да се оплаче от мъжа си.
Оплакванията се свеждаха до следното:
-Снощи пак си дойде пиян ма Стефке.Господ да го убие. Ма ден не пропуща. Кък да живеа с тоа мръсен пияница,а?
На въпросния пияница му викаха Буека. Не знам какво значи думата, но  доста ми напомняше за Пуяк. Така че кръстих  комшийката Мисирката и нещата си дойдоха на мястото.
След безкрайните оплаквания Буекова получи от баба Стефка следния съвет:
–Виж какво, като с кавги и сръдни не става, вземи като се напие, му тегли един бой. На другия ден ще мисли, че от пиенето го болят кокалите и така ще спре пукницата.
-Да знаеш,че ще го направа. До гуша ми е дошло.
Не се минаха и 24 часа от този разговор и Мисирката пристигна с гипсирана ръка.
-Олеле Боже. Да знааш кво стана ма Стефке. Ти нали ми каза да му тегла един бой на тоа изедник.
Иде си снощи, ама едвам са качва по стълбите ти казвам. Аз го чакам на площадката, да му извърта един.  Като са засилих да го фрасна, ама той са наведе и след това ма уцели в носа и ма фърли по стълбите.На, счупих си ръката и носа ма боли много.Уж пиян па ма преби тоа мръсник.
Та от мен да знаaш;
"Мъж са не бие!".

Сланина по-вкусна от луканка

Когато застудее мислите ми без да искат се насочват към сланинката. Миналата година направих такава, че колкото пъти я предлагах на гостите заедно с луканка, толкова пъти сланината свършваше, а луканката оставаше.Приятелите ми от сега дават заявки и май ще правим промишлени количества.
Затова ще ви дам рецептата, да се изкефите максимално в студените зимни дни с препечени филийки, сланинка и червено вино.

Разтворете във пластмасова кофа или друг по-голям съд/зависи колко сланина ще сложите/морска сол, така че разтворът да стане доста солен.Настържете на рендето една връзка праз на едро.Пак на едро настържете и пет, шест глави чесън.Добавете чесъна и праза в соления разтвор.След това и сланината.Желателно е не много дебела и с кожа.Ако пък има и малко месо на нея, става прекрасно.Натиснете отгоре с кръгла дъска и добре измит, плосък речен камък.След двадесет дена я извадете и оваляйте в смеска от малко чимен, малко черен пипер и повече ронена чубрица и червен пипер.Сложете всяко парче в найлонова торбичка и приберете във фризера.
Когато я изваждате и леко омекне, поръсете с пресни копър и магданоз.

В подкрепа на рецептата ще цитирам мой приятел от София:

"Абе тая мойта вегетарианка, дето контактува с извънземни, ми изяде сланината.Мам........"

Малее, прияде ми се.Отивам да търся сланина, а на вас Наздраве!!!

П.П Миналата зима опаткахме две кофи и се оказа, че холестерола ми е нормален.Последни изследвания показват, че в нея се съдържат вещества регулиращи нивата на лошия холестерол.

Източна филосовия

-Ало Трифоне, ти ли си?

-Да.

-Идвай бързо у нас на курс по източна философия.

-Какъв е този курс?

-Първо ще източим виното на баща ми, а после ще философстваме.

-Е щом е за науката, няма как. Идвам.

Зарезан, както никой не го е карал

Трифон Зарезан 1994.Вършец.
Трябва да се празнува.Няма как.Вземаме с Пешо една туба 5 литра вино и 1 литър ракия.Ракията ни подсигурява, да не би да се върнем трезви.Наденица и други мезета.Избрали сме твърде нетрадиционен начин за празнуване. Качваме се на Крешта,древна крепост още от римско време над Долно Озирово и Стояново.Там има козирка от скали.Карстов район.Палим огън под козирката.Димът излиза нагоре без да ни опушва, а ние сме на сухо.Вали обилно сняг, свеж въздух-прекрасно е.Почваме да печем,да пием и да си говорим.
С Пешо винаги има какво да си кажем, а и да мълчим няма проблем.Печем,пием,говорим,пушим, докато изпихме всичко.
Ако щете вярвайте.Сигурно свети Трифон ни поддържаше в тия алкохолни подвизи.
Тръгнахме да си ходим.Наклона голям.Добре,че беше навалял много сняг,иначе щяхме да си скъсаме дрехите по каманаците.Къде прави, къде по задник слизахме надолу.Спряхме да починем до входа на една пещера "Кацата".На Пешо му хрумна гениална идея:
-Дай да хванем на жените по един прилеп, а?
Докато се усетя се беше шмугнал в пещерата.
Жените са ни гражданки от всякъде, най-малко на прилеп ще се зарадват.Но Пешо искаше да им подарим по един за Трифон Зарезан и това е.
Изчаках малко и почнах да викам във входа;
-Пешо, Петре бе.Излез, ще се утрепеш в тая тъмница.
Никакъв отговор.
Почнах да пълзя и аз навътре.Входа там е тесен.Може само да се пълзи.Хвана ме клаустрофобия, ама страх да видиш.Все едно си влизам в гроба по-най гадния начин.Минах още няколко метра и се предадох.Дадох на заден ход.Имах адреналин за продаване на екстремисти.
Знам, че пещерата има изход по- нагоре/голям отвор с вертикални стени/ и тръгнах на там.Тъкмо пристигам и го гледам пияното магаре излиза от Кацата.Прилепи не носеше.Вярно, че е израснал по тия места, но да се правиш на алпинист на 2,5 литра вино и половинка ракия, ми се стори прекалено.
Както и да е, тръгнахме да се прибираме.На идване минахме по моста, но сега ни се стори далече, та решихме да прекосим реката.Първо Пешо.Нали е нинджа.От камък на камък, та а вътре.Излезе.Аз след него, пак така.Върна се да ми помага.Паднахме и двамата.И ние сме играли хоро в реката да знаете.От там мокри право в кръчмата на селото.Дадоха ни коняк, да се сгреем.Сложиха ни до печката.Оплетоха ни венци на главите от лозови пръчки.Ударихме и едно хоро.Не си спомням кой си ни закара, но празника го завършихме у нас с жените и децата.

Ако днес ме подложат на това натоварване, сигурно ще пукна.

В момента вися на чаша вино-пълна скука.

Смъртта на прасето-радост за хищниците/да не се чете от членове на ЕС/

Тишината на селото е стряскаща за градския човек. Събуждам се от нея. Всъщност  съм се родил тук, но толкова рядко идвам, че ми е станало да не кажа чуждо,но странно. Ставам към осем часа. Още от вратата ме лъхва миризма на мекици. Хубави прясно изпържени мекици. Мама ги прави отвън на газов котлон. С лопата за сняг изчиствам целия двор. След това вземам фотоапарата и отивам да снимам осъдения на смърт в килията му.Това е кочината -хубава топла кочина на сухо, вътре в сайванта. Смъртникът е около двеста килограмов  с клепнали уши тип "ЛАНДЪРС". Струва ми се доста омърлушен. Вчера са го изпуснали и е наблюдавал изпълнението на
присъдата на другаря си, който отиде с брат ми в друг град. Изглежда това не му е повлияло добре. Питам се  лошото настроение и стреса, дали няма да  повредят мръвките, както казват от Европейския Съюз. По добре било  да ядем месо от щастливи животни. А нима има щастлива смърт?
В десет часа идва палача. Прасето не иска да излезе от кочината. Баща ми му връзва муцуната със сезал и единия крак с въже. Трима души го дърпаме, а един го бута. Изкарваме го на двора и го тръшкаме на земята. Палачът забива ножа в гърлото му. Аз му държа задните крака. Прасето рита. Ръцете и краката ме заболяват от усилието, но стискам зъби и стискам. Няма да се окажа слабата част от прайда я. Пред смъртните му викове не стряскат никой. Още малко и готово. Душата му се понася към свинския рай. Ние дивите двукраки вземаме пет минути почивка.

След един час е превърнато в мръвки и хвърлено в багажника на комбито. Жената и децата ще се радват. В мен остава малко стрес, но ще го лекувам  с пържоли и червено вино. Няма да ви кажа къде съм, че ще ми дойдете на гости.

Наздраве!!!