сряда, 4 февруари 2015 г.

Фургон за лозето


Разказът е по действителен случай.


Слънцето лежеше хоризонтално на пътя за Бургас и светеше право в очите. Денят обещаваше да е ясен, което значеше, че на връщане след обяд пак щеше да му свети. По този повод гордия шофьор на  бордови Камаз, Енчо Кадеров си спомни приказката:" Каква е приликата мажду тъщата и слънцето? - И двете не можеш да ги гледаш."
Тия народни умозаключения понякога(даже в повечето случаи) излизаха верни, си мислеше Енчо и натискаше педала на Камазито, като леко се надигаше на седалката, за да може сенника да го скрие от слънцето. Все пак курса можеше да се окаже и хубав.
Отиваше да докара някакви дъски  внесени от Коми(СССР), което значеше, че на връщане можеше да спре в Скутаре, да хвърли някоя дъсчица в двора и да източи малко гориво. Гориво, така или иначе си вземаше, а пък дъсчиците все щяха да му свършат някаква работа. Държавата бълха я ухапала.
Да, но курса се оказа лош. Дъските бяха някаква специална поръчка. Под бройка. Един бичим. С остри ръбове. Рендосани и лакирани.
Ех, какво хубаво дюшеме можеше да стане на кочината от тия дебели дъски. Прасето тази година се оказа много буйно и изпотроши пода си.
Но не можеше да ги пипне. Всичко бе описано и се бе подписал. Не ставаше, а и гориво в къщи дал господ. Имаше поне тон в сайванта. Жена му често му намилаше:"За какво ти е бре Енчо толкоз нафта а? Москвича е  на бензин. Ша изгорим некой път да знайш. Ами и комшийте ша изгорят."
Далаверата днеска клонеше към нула.
Тия нерадостни мисли вървяха в Енчо, а и следобедната тъща, пак му светеше в очите. Да са пукнеш от яд.

***

Тоя ден се наложи да работят до късно. Връзваха последната арматура на първата плоча. Утре сутрин по график щеше да дойде бетона и нямаше как. Но пък след изливането имаше почивка. Oставаше един дежурен да мокри плочата, а другите почиваха няколко дни. Така че никой не роптаеше и в сравнително добро настроение се преобличаха във фургона. Малкия Ванчо бе надул "Вефа" с някакви откачени музики според бай Ставри. За да не се надвикват мълчаха. Изведнъж фургона се разклати.
- Ей Ванчо, тия музики ти зеха акъла. Възмути се бай Ставри.
- Какво си се разскачал?
-Ама аз не..... Понечи да се оправдае Ванката, но изречението му остана на половина.
Фургона потегли. Стълбичката по която се качваха се блъсна в камък, издрънча и остана назад.

***

В някои дни, като тръгне да се ядосва човек, и сам си спомня за минали работи и се самонавива и се ядосва още повече.
Енчо се бе сетил за петнадесетгодишният си син. Оня ден пристига с китарата в кухнята и вика:
-Тате, тате, чуй каква песен научих:
"Хладилникът ми е пустиня,
а аз съм гладен бедуин......
Малее, какви глупости. Във фризера има двайсе бройлера, половин прасе, едно яре и не знам какво още, а тоя "Хладилникът ми е пустиня". Ама за всичко е виновна майка му. Купи му китара, та му купи. Трябва детето да свири на нещо. Така ставало по интелигентно. Глупости на търкалета. Тя нали е от Брестовица. Тиа там са генетично увредени от многото вино и ракия, дето произвеждат и ги избива на песни. Да ама "Музикант къща не храни", както са рекли хората.....
Тъкмо засилваше в края на едно село и го видя - прекрасен фургон за лозето на жена му. Наоколо нямаше джан-джун, а и теглича му отдолу беше подпрян с дърво, така че да може и сам да го закачи. След прецизна маневра, шплента на Камазито щракна и фургона пое по пътя за Пловдив.

***

Нямаше прозорец откъм теглича, така че отвлечените не знаеха какво става.
- Ти подпря ли фургона бе келеме?  Избухна обикновено кроткият Симо.
- Абе бат Симе, нали изкопахме дупки за предните колела и го вкарахме там, да не мърда. И защо все аз да съм виновен, а?
- Земи та спри тоя Веф, да разберем какво става.
- Земаха ни извънземните. Земаха ни извънземните........ Като в транс повтаряше бригадира Мишо.
-Може, ама са с Камаз. Каза Симо след един остър завой.
-Те и Камаза са отвлекли. И знаете ли какво? Сега ни карат на площадката, където е корабът им и после ни камаз, ни фургон, ни ние.
-Притрябвали са им на Марсианците дърти строителни бригадири. Те ще отвлекат някои учен човек. Да могат да извлекат нещо от него. От тебе могат да вземат само умъртвени от ракия  клетки.
- А ако изследват въздействието на алкохола  вурху човека.
- Е тогава правилно са ни .....
- Абе ти откъде знайш, че са Марсианци а? Ти си ни издал, да знайш. Трябваха ти пари за Ладата. И сега теб ща пуснат, а нас ще ни разпорят някъде и ще ни изхвърлят за храна на космическите хищници. Не си прав да знайш.
- Е това вече е прекалено.Успокойте се бе хора! Гледайте през прозореца. Просто камаз ни влачи по пътя за Пловдив.

***

Животът вече бе по-хубав. Гумите на камиона и фургончето за лозето пееха по равния асфалт. А Енчо правеше планове.
Сега ще го откача в задния двор. Ще закарам камиона до ДАП, за да мога да разтоваря утре. Ще си дойда с москвича и ще пия една-две ракии. Утре ще убедя шефа да ме пусне да домувам в къщи и ще затегля фургона до лозето. То е в дъното на масива до едни големи дъбове. Като го хакна под дърветата, какъвто е зелен, години никои няма да го види.
Еех, хубаво е да има такова нещо на лозето. Дъжд завали-ти си на сухо. Жега стане - ти се опънеш на хлад, на легло. Пък инструментите има къде да държиш. Да не ги мъкнеш само насам, натам. А и жената ще му сложи перденца. Направо Балкантурист.

Така улисан за малко да пропусне отбивката за селото.

***

Мария чу камиона и според инструкциите се забърза да отвори голямата порта на просторния двор.
Този път не повярва на очите си. Мъжът и караше дъски в каросерията и бе закачил фургон.
Някой път и влак ще докара, помисли си развеселена, но едно чувство на безпокойство, заради прекалеността, не я оставяше на мира.
Щом камиона спря, вратата на фургона се отвори и от нея с скочи възрастен мъж, като крещеше с всички сили:
- Помощ!!! Помощ!!! Милиция.
След него скочиха още трима.
Жената веднага загря какво се е случило.....
Енчо бе заобиколил отпред кабината и гледаше като препариран.
- Ти стой там, че та убих! Извика жена му и се втурна към компанията.
- Момчета спокойно. Станала е грешка. Моля Ви успокойте се ! Всичко ще се оправи.
- Ша са опрай друг път.
- Моля Ви, елате да влезем вътре. Всичко ще ви обясня..

***

Историята не е запозната с разговорите и случките в къщата, но Енчо спа в камиона, а рано на другата сутрин Камазито переше към Бургас. Отзад мощно хъркаха пияните строители.

Всичко се размина. От цялата работа му остана само прякора "ФУРГОНА"

Няма коментари :

Публикуване на коментар