Днес, около единадесет, на жена ми и се наложи да отиде до брат си. На въпроса ми какво ще обядваме със сина ни, отговори:
- Ще се оправиш.
Да, но яз имах работа на компютъра и се наложи да се оправям за по- малко от половин час.
Както Ви е извесно, или не, и тази година сланината ми е върха. Ще се похваля, че имам фенове в Пловдив, София, Плевен, Валенсия, Ню Йорк. При наличието този световно известен продукт направих следното:
Запекох на чугунения тиган до златисто парчета сланинка.
Докато тя се изпичаше, нарязах глава кромид и измих два картофа, които също нарязах на търкалета. Лука и картофите сложих в тигана, след като свалих сланината, без да махам мазнината от нея.
В резултат на това, те хем се пържеха, хем се печаха. Трябва да Ви кажа, че кромида става преди картофите, така че внимавайте.
След като свалих тези продукти, в останалата мазнина сложих да препека филийки. Те се изпичат хубаво и поемат мазнината и аромата на предишните печива. Получават се такива, че можеш да ги ядеш с хляб.
Подредих всичко в една чиния, както виждате най-горе. Поръсих с копър и магданоз.
Не претендирам за най- диетичната рецепта, но рецепторите ми изпяха Ода за сланината.
Няма коментари :
Публикуване на коментар