вторник, 1 февруари 2011 г.

Зарезан, както никой не го е карал

Трифон Зарезан 1994.Вършец.
Трябва да се празнува.Няма как.Вземаме с Пешо една туба 5 литра вино и 1 литър ракия.Ракията ни подсигурява, да не би да се върнем трезви.Наденица и други мезета.Избрали сме твърде нетрадиционен начин за празнуване. Качваме се на Крешта,древна крепост още от римско време над Долно Озирово и Стояново.Там има козирка от скали.Карстов район.Палим огън под козирката.Димът излиза нагоре без да ни опушва, а ние сме на сухо.Вали обилно сняг, свеж въздух-прекрасно е.Почваме да печем,да пием и да си говорим.
С Пешо винаги има какво да си кажем, а и да мълчим няма проблем.Печем,пием,говорим,пушим, докато изпихме всичко.
Ако щете вярвайте.Сигурно свети Трифон ни поддържаше в тия алкохолни подвизи.
Тръгнахме да си ходим.Наклона голям.Добре,че беше навалял много сняг,иначе щяхме да си скъсаме дрехите по каманаците.Къде прави, къде по задник слизахме надолу.Спряхме да починем до входа на една пещера "Кацата".На Пешо му хрумна гениална идея:
-Дай да хванем на жените по един прилеп, а?
Докато се усетя се беше шмугнал в пещерата.
Жените са ни гражданки от всякъде, най-малко на прилеп ще се зарадват.Но Пешо искаше да им подарим по един за Трифон Зарезан и това е.
Изчаках малко и почнах да викам във входа;
-Пешо, Петре бе.Излез, ще се утрепеш в тая тъмница.
Никакъв отговор.
Почнах да пълзя и аз навътре.Входа там е тесен.Може само да се пълзи.Хвана ме клаустрофобия, ама страх да видиш.Все едно си влизам в гроба по-най гадния начин.Минах още няколко метра и се предадох.Дадох на заден ход.Имах адреналин за продаване на екстремисти.
Знам, че пещерата има изход по- нагоре/голям отвор с вертикални стени/ и тръгнах на там.Тъкмо пристигам и го гледам пияното магаре излиза от Кацата.Прилепи не носеше.Вярно, че е израснал по тия места, но да се правиш на алпинист на 2,5 литра вино и половинка ракия, ми се стори прекалено.
Както и да е, тръгнахме да се прибираме.На идване минахме по моста, но сега ни се стори далече, та решихме да прекосим реката.Първо Пешо.Нали е нинджа.От камък на камък, та а вътре.Излезе.Аз след него, пак така.Върна се да ми помага.Паднахме и двамата.И ние сме играли хоро в реката да знаете.От там мокри право в кръчмата на селото.Дадоха ни коняк, да се сгреем.Сложиха ни до печката.Оплетоха ни венци на главите от лозови пръчки.Ударихме и едно хоро.Не си спомням кой си ни закара, но празника го завършихме у нас с жените и децата.
Ако днес ме подложат на това натоварване, сигурно ще пукна.
В момента вися на чаша вино-пълна скука.

Няма коментари :

Публикуване на коментар