Често там идваше съседката и, главно да се оплаче от мъжа си.
Оплакванията се свеждаха до следното:
-Снощи пак си дойде пиян ма Стефке.Господ да го убие. Ма ден не пропуща. Кък да живеа с тоа мръсен пияница,а?
На въпросния пияница му викаха Буека. Не знам какво значи думата, но доста ми напомняше за Пуяк. Така че кръстих комшийката Мисирката и нещата си дойдоха на мястото.
След безкрайните оплаквания Буекова получи от баба Стефка следния съвет:
–Виж какво, като с кавги и сръдни не става, вземи като се напие, му тегли един бой. На другия ден ще мисли, че от пиенето го болят кокалите и така ще спре пукницата.
-Да знаеш,че ще го направа. До гуша ми е дошло.
Не се минаха и 24 часа от този разговор и Мисирката пристигна с гипсирана ръка.
-Олеле Боже. Да знааш кво стана ма Стефке. Ти нали ми каза да му тегла един бой на тоа изедник.
Иде си снощи, ама едвам са качва по стълбите ти казвам. Аз го чакам на площадката, да му извърта един. Като са засилих да го фрасна, ама той са наведе и след това ма уцели в носа и ма фърли по стълбите.На, счупих си ръката и носа ма боли много.Уж пиян па ма преби тоа мръсник.
Та от мен да знаaш;
"Мъж са не бие!".
Няма коментари :
Публикуване на коментар