Артиста, преводачката и жената

Казват,че имам талант. Но аз не се усещам докоснат от бога. Просто си рисувам от малък и това е. От начало рисувах това което виждам. Картините ставаха като снимки - красиви, но бездушни. По-късно започнах да влагам емоция,малко абстракция и сюрреализъм. Тогава изведнъж дойде успеха. Първо ме канеха на общи изложби. После направих самостоятелна. От там ме забелязаха галерии от западна Европа.
Днес пътувам към Рим за самостоятелна изложба. От Съюза на художниците ми изпратиха преводачка. Седи до мен. Направо ми спря часовника, като я видях.
Изпивам три уискита в самолета-за кураж.
На летището в Рим ни чакат посрещачи. Прегръщам ги все едно съм Брежнев, а те Живков. Викат ми "маестро". Настаняват ни в хотел пет звезди. Стаята на преводачката до моята. Добре.Имаме три часа за тоалет и почивка. След това вечеря долу в ресторанта.
На самата вечеря пия като смок. Все пак съм артист. Никой не очаква от мен да се държа като монахиня. Уверяват ме, че ще продадат всички картини поне по пет хиляди евро едната. Егати кефа. Но иначе се старая да се радвам умерено.
Малко след единадесет домакините си тръгват. Извиняват се,че трябва да подреждат изложбата сутринта. Аз каня преводачката на бар-да си допием. Тя приема. Какво да прави детето, на работа е при мен. След бара се правя на по пиян отколкото съм. Помолвам я да ми помогне да си легна. Добрината и няма граници. Изглежда уискито и шампанското са отключили благородни пориви и у нея. Така ми помага, че си лягаме и двамата.
И о небеса! За трети път съм на пътеката. Тогава на вратата се тропа най-брутално.
-Какво правиш вътре дърти мръснико?
Ужас -жена ми.Как е дошла тая тук?!
Така се изплашвам,че тутакси се събуждам. Гледам у нас съм си. Какъв Рим,какви пет звезди, какви пет лева?
Ей, човек като е наплашен и на сън не смее да кръшне.

Ще го поръчам тоя сън пак, ама да не ме усети, че лошо ми се пише.