Писмо до Брук Лоугън

Уважаема госпожо Лоугън,

След като анализирахме поведението Ви, ние единодушно стигнахме до заключението да отправим тази покана към вас.
Живеем в страна, която е членка на ЕС и НАТО, в обезлюден район с чист въздух и прекрасна природа. Аз съм на 38 брат ми на 40, а тате на шейсет и осем. Ние двамата сме ергени, а баща ни вдовец. Имаме телевизор с кабелна,  баня, автоматична пералня и голям двор. Ние сме най младите и жизнени хора в целия окръг. Отглеждаме зеленчуци, овце и кози. Имаме и двайсетина кокошки за пресни яйчица. На татко с пенсията купуваме  хляб и други неща от първа необходимост. Ловим и риба в язовира под селото, за да е разнообразно менюто ни. Не пушим.  Ракия и вино си правим сами от лозето и от джанки.
Имаме четири годишни сезона, кой от кой по-хубав. Също и море.
Защо ви пишем всичко това?
Каним ви да избягате от суетнята на LA, от интригите на тези Форестър и да заживеете при нас.Тук такива разправии няма да има. За целта сме направили  напълно демократичен график. Първоначално мислехме да живеете по една седмица с всеки от нас, по ред на възрастта, но размислихме и намалихме времето за тате на  четири дена. Да не го преуморяваме. Освен това в зависимост от действията и отношението на всеки от нас, ще имате право да удължавате престоя си до него, за сметка на следващия с един ден.
Какви са предимствата за вас:
От ежедневния секс, чистия въздух и здравословната храна ще се подмладите и разхубавите. Няма да имате никакви разправии и ядове. Освен това ще кръстим селото на вас  "Брук Лоугъново". Такава чест няма да ви окажат в USA.
Не му мислете много. Елате да живеем така до края на света!!!
Чакаме вашия отговор.

С Обич:Семейство Пърчеви

П.П.Моля не споделяйте писмото с никого, особено в нашата държава. При такива условия няма да се отървем от кандидатки, но ние искаме вас.