понеделник, 28 февруари 2011 г.

Дядо и самодивите

Зимните вечери, когато навън валеше сняг, дядо загасваше лампата.По стените, пода и тавана заиграваха светлините от процепите на печката.Дървата пукаха.Беше вълшебно прекрасно.
Тогава той започваше своите разкази:
-В това село преди девети ставаха странни работи.Аз повечето пъти бях на фронта, но като си идвах и ги чувах.Честно да ви кажа никак не им вярвах, докато не се случи и на нас.
Първо леля ви Маришка каза, че една нощ като се връщала от вечеринка около полунощ, ято гъски а пред нея, а зад нея, я изпратили до портата.Къде ти гъски в полунощ.Даже и да са изгубени, ще се свият някъде и ще кротуват.На другия ден питахме дали на някой гъските му не са спали у тях.Нямаше такова нещо.
После Тудар Анджийски разправяше една вечер в кръчмата, че като се прибирал, току пред тях чул музика.Но толкова хубава музика, каквато никога не бил чувал до сега.Той като млад обикаляше много.Ходил е и на симфонични концерти и на опера, но така казваше.Няма по-хубава музика от тази.Тръгнал да види от къде идва тази красота.Вървял след музиката, а тя все била пред него и не можел да я стигне.Бил като омагьосан.Отдавна били излезли от селото.Той искал да разбере кой свири така ,но все не можел да ги настигне.Така вървял и той не знае колко време, но пропял петел и музиката секнала от веднъж.Бил стигнал до Баурене.Опомнил се.Тръгнал да се връща и се прибрал по светло.
По тоя повод Касъм цигулара му каза, че сигурно мастиката е свирила в главата му.Изглежда ревнуваше, че някои свири по-хубаво от него.
Дали се минаха и два три дни след това и една сутрин рано дойде дядо ви Ценко.Вика я ела у нас да видиш нещо.Чудя се какво.Отивам.Води ме в обора.Тогава имаше три кобили.Казва ми:"Виж."Гледам гривите и опашките им сплетени на много тънки плитки една до друга.Това човек с дни не може да го направи, камо ли нощем.Започнахме и цял ден  ги разплитахме.След това ги срешихме и така.
На другия ден отивам да почистя на нашия кон.Стреснах се.И той беше сплетен по същия начин.Тичам у Ценкови.Кобилите пак сплетени.Така една седмица.Те плетат, ние разплитме и решим.Те пак плетат и така.Пускахме кучетата да спят при конете.Връзвахме опашките им в чували, нищо не помагашеДобре че беше зимно време та нямаше полска работа..След това изведнъж спряха.Сигурно си намериха друго занимание,или не искаха да плашат младоженците.Леля ви се омъжи тогава.
Даже сам не си вярвам като ви говоря, но съм го преживял.Питайте дядо си Ценко, баба си и майка си.И до ден днешен не вярвам на такива работи, ама какво ли трябва да се случи, че да повярвам.Сигурно съм си такъв.
Кучето извиваше на двора.Детската ни кръв замръзваше от страх.Криехме се зад дядо, а той се смееше и казваше:
-Не бойте се.Те деца не закачат.
Беше страшно, но хубаво страшно.
Дано и аз да имам внуци.Ще им разкажа някоя страшна приказка.

Няма коментари :

Публикуване на коментар