Аз съм тиква.Цъфнах и вързах на един плет близо до барата в село Девене Врачанско.Сега съм още тинейджър, но нямам време.Есента ще ме изяде някое прасе.Искренно му завиждам на оня дърт пуяк Ореха, дето стои на едно и също място 150 години.Толкова много неща е видял.Поколения хора са седели под него.Знаел им е имената, съдбите.Казва че някога тук имало много народ.Да, но днес само дедо Петко е в къщата.Някоя събота и неделя идват сина му и снаха му от града.Синът крещи:
”Елате тук, тиквеници такива!” А жена му му казва да не обижда децата.
Преди да узрея ще засмуча от горчивия сок под жълтия камък.Та ако ме вземат за града, в багажника на таратайката, да разберат що ще обиждат на тиквеник.
Оня мазник Ореха им прави сянка и им шумоли с листата си.Седят под него, пият ракия и го хвалят, но ще дойде и неговото време.По тиквофона разбрах, че в другия край на селото имало търговец на дървен материал.От тиква на тиква ще предам да дойде, да го види и да му тегли резачката.И трябва да го направя веднага, докато не съм в корема на некое прасе, или на тия гражданите.Ние тиквите не обичаме гражданята.Няма нито една тиква отгледана в града.Вместо да ни садят и да висим по балконите, са наболи разни безполезни мушката.Можеше да гледам градска среда, много хора, движение.А то тук ще пукна от скука.Или от страх.Магарето на съседите се е запътилио насам.Ако ме види, спукана ми е работата.Ооо не, сбогом мечти.Отивам си млада.....
Магарето хрупаше с удоволствие и си мислеше, че тази година, заради дъждовете, тиквите са много сочни.
В Девене има много тикви.
ОтговорИзтриване