Ще ви разкажа една история, която не е ловна, но е показателна за поведението на мечките.
Преди няколко години колегата Митко ни нави да отидем в Родопите, да берем малини.Знаел страхотен малинак с едри хубави плодове.Натоварихме се на стария му джип и се закатерихме по баирите.Времето беше хубаво, настроението отлично.Без проблеми стигнахме до малиновата плантация.Наистина беше много обширна.Грабнахме кофите и започнахме да берем.Интересно, че при толкова много малини имаше само още една кола спряла на пътя.
Та почнахме да берем ние, а Митето отиде чак нагоре с презумцията, че по-далече от пътя има повече плодове.Дали бяхме брали и петнадесет минути и от горния край на малинака през глава и с викове надолу запрепускаха мъж и жена.Като доближиха, разбрахме какво викат:"Бягайте, мечка".Смешното бе, че въпреки големия страх не пускаха кофите с малините.Метнаха се в колата си и направо отпрашиха надолу.А ние влязохме и се затворихме в джипа.Гледаме Митето го няма.Ами сега?Дали го е добарала мечката? След малко го видяхме.Летеше надолу.И той с кофата, но при него направо беше страшно.Мечката го гонеше.Тичаше на трийсетина метра зад него.В този момент Митето се спъна и се претърколи няколко пъти.Изпусна кофата и малините се разпиляха.Това го спаси.Мечката се спря и започна да хапва малинки.Митко стана и търти да бяга към нас.Скочи в джипа, запали и газ.
-Мите, а кофата?
-Каква кофа, какви малини? Повече тук не стъпвам.Минаха онези двамата покрай мен и викат "Бягай, мечка", ама аз мисля че ми правят номер.Искат да ме изгонят от малинака.А то било истина и още как.
-Ама тя мечката ги знае малините от петнадесет години.А ти само от миналата.Освен това мисли, че са нейни, и май така се оказа.
Няма коментари :
Публикуване на коментар