Козата и доларите

През онази година преди коледа бяхме с брат ми на село. Попийвахме винце от новата реколта, а за мезе печени орехи.

-Ей братята!!!-викаше някой от улицата.

Беше Онтата. Водеше една коза с две ярета.

-Имате ли вино, че водя мезето.

Едното яре го заклахме същия следобед и натиснахме здраво на канелката. Козата и другото Онтата ни ги подари и си замина по живо по здраво.
Другото яренце го гътнахме след седмица и добре си прекарвахме с него.
Козата оставихме за мляко.
Всичко си беше точно и тогава най-изненадващо една сутрин стана екшъна.

През всички врати и прозорци, заедно със стъклата в къщата влязоха баретите:
-Падни!
-Не мърдай!
-Долу!Долу!

Търсеха фалшиви долари.
Ние не сме много стока, ама точно тогава, такова нямахме.
Нищо не намериха, само дето  ни потрошиха къщичката.

После разбрахме каква е историята:

Някой оставил оня идиот в горния край на селото. Той видял козата с малките и я спазарил за сто долара. По късно се разбрало, че доларите са фалшиви. А човека познал козата си, кротко да се разхожда из нашия двор.

Та, внимавайте с подаръците!