Олеле, диалект

Това нещо го написах преди няколко години и все исках да го изиграя, но нали не съм завършил НАТФИЗ, нямам агент и прочее....
Затова се помъчих да го представя в къщи - на жената и децата. Да, ама те са Пловдивчани и се дърпат, защото въпросния  диалект им е чужд. 
Та като вечеряхме снощи и метнах една водка и половин литър домашно вино, ми дойде актьорската муза и им предложих да  го изиграя без пари, ама те пак не искат. Затова като се разбеснях-вързах ги и тримата за по един стол, залепих им устата с широко тиксо и се отдадох на изкуството. Получи се много добре. От публиката се чуваше одобрително мучене. После млъкнаха. Изглежда, или се измориха, или потънаха в повестта и актьорското майсторство. Бяха много доволни като ги отвързах. Сега ги е страх да не напиша още нещо.
По този повод обмислям да представя спектакълчето в селото, за което става въпрос. Има голям салон. Ще поканя цялото село. Ще им обещая по 10 лева на калпак, за да дойдат, но ще платя само на тези, които ще ги вържат. Кой знае, може пък да останат доволни!? И без това са в същото положение - нямат думата.

А ето и диалекта:


-Я съм са родил у Галатин Врачанско.Мама мъ a родила с помоща на тате и некакви докторе у родилнио дом.Като съм са родил Илядо деветстотин и шеесета годин наще са строиле социализмо.Сиги  2009 ние па го разваяме. Оно те такаа като 120се етносе са си смешале шапките и са са каращисвале доде стане таа нация от улави ора-едните уж да праат нещо, па другите уж да го разваят.

Тва ми го каза иеия Маришка, она преподава исторee. Ма и без да ми каже некой я си вида кви сме сатвере. И друго помна от неа. Команистите бее решиле да ограмотяват работническата класа и строителните работници одеха на вечерно училище.На въпрос на иеия-кажи бай Петко ти какво знаеш за траките, се получава следният отговор:

-Тиа траките са едно гадно и мръсно племе, да еба нийната макя, и одат галагъзи.Така да знаате.

Нащо село не е големо, от доло съ види връо, дека а рекъл оня човек от Елин Пелин. Шъ ви каа кво пише за него у Уикипедеета – цитирам разбираш ли:

Село Галатин се намира на 26 км по асфалтиран път северозападно от гр. Враца. Разположено е от двете страни на селската бара, която извира от местността „Церако“ и се влива като ляв приток на река Рибинье. Барата няма име, преди години, когато не е била каптирана за питейни нужди и е пълноводна, е използвана за къпане и риболов. Съседни на Галатин села са Девене, Осен, Баурене, Лесура и Три кладенци, а също така и град Криводол.
Землището на селото е силно нагънато, с чуки и долове, пълни с малки извори и кладенци. Преобладават тъмносивите горски почви.

Като манечък си прекарвах времето по Горна бара и по язовирете.Ловех риба къде с ръце,къде с кошлето за сено, къде с въдица. Познавах сички дупки и подмале у  барата. Кленовете ги знаах поименно. 
Барата беше маненка, ама не е било ден да са върна без риба..Тате не е рибар и за тава ма биеше, като разбереше, че съм бил за риба –тоест секи ден.Една кукичка ми не купи,та са налагаше да си праа от карфици и да разплитам корда от тиа работи дека миее с них чинийте. Като не бех за риба биех гугутки с една прашка.Тате като разбереше ма биеше, тоест секи ден.Ама да ви кажа тва гугутката  е умна стока. Глеам ги- некой минава по дворо. А они си седът кротко-идеални мишени. Тръгна я-бегат та ша си строшат крилеета.Познаваа ма ви казвам.Значи има  некаква мисъл у тиа маненки главици. Моита глава е голема, ама за петдесе годин толко простотии е напраила, че некои вече ги не помна. Тате ми викаше, че съм гамен, дека фръгам по гугутките, ама като разбрах че има над 100 000 официални гаменe с ловен билет, подкрепени от дръжавата и я са успокоих.Като ма фанеше с прашката ми я зимаше и я фръгаше на къщата.Мислеше си, че край с нея.Да ама я го чеках да иде на работа и са качех та си я зема.От таа музика му са връщаше  на него, оти некои път са трошеше  цигла, та са налагаше да а смени.

Мама беше секретар на съвето.Некой път одех при неа ей така.Там цел ден са превлачаа едни простаци, дека са оплакваа един от друг и она требваше да ги помирява нещо.Оплакваниата беха от рода на: "На комшиата козата прескочи у наща градина и утъпка пиперо."
Че он комшиата кво а виновен ма. Знаа ли тоа човек кво ша и ръмна на козата му.А ти не моаш ли да приказваш с него и да попрайте нещо оградата, ами са влачиш у съвето.
Та у таа важна институция за пръв път разбрах, че роднините са мразат.Колко са по роднини, по са мразат.И не съ мразат тайно, ами гледат сички да знаат.Детската ми психика беше много изненадана, и я си помислих дали не бръкам нещо, като имам положително отношенее към мойте?

С училището са опраах добре.Не учех много, ама се шестици имах.Се ма тураха на едно табло „наша гордост”.За целта баба ми ма водеше на Кривдол да ма снимат, като лъжеше брат ми че боли, та да не реве да го води и него.Праеше ми прическа с вода и захар и и викаше алаБрос.За тва ли, или че мама работеше у съвето, или за друго, ама децата баш ма не обичаа.Неприязънта им можеше с нож да а режеш.За сметка на тва, като са обръкаше некой да мине покрай нас, у горнее край на селото, ниe с брат ми му теглехме бой, ей така да знаа, че тъдева е наша територее.

Деда ми Гоцо беше овчар цел живот.Сеги си мисла, че тава е една прекрасна работа.Оти она овцата не може да та едоса много, а и да та едоса ти а псуваш а она си млъчи.Не е като с колежките у офисо-а и каза нещо, а таа обвинила в секс тормоз.Не е само тоа пример.Примере много.Затова е велико да си овчар.
Деда ми си е дошъл пеши от Албанее.Он се ни разпрааше истории за войната:

Четири пъти немците са дигаа онаа нощ на атака, а ние косиме с картечниците.На заранта като са съмна ги гледаме нападале като снопе по целото поле.Друго дека помна от дедо е:
 "Зайца байца,самарина на гръбина,нози ковани,уши големи.Изручаа ме го, па ебем ли го кво  беше!?"

В ониа години метереолозите никак не познаваа кво ша а времето.Дедо ги гледаше и викаше:"Абе маани ги тиа, они гледат през прозорецо и кво видат, тва казват."

Баба беше кротка жена с морал.Често я чуах да коментира поведението на некоа девойка от селото:"У главица момица, у дупица вдовица." Като малък не разбирах какво казва, ама после ми светна.

Eдин ден пристигнаа  цел рейс русняци по линия на българосъветската дружба.Посрещна ги целото село с духова музика леп, сол и т.н. След това всеко семейство взе по един братушка и го заведе на гости у тех, да скрепат братската дружба с вино и ракиа. У нас дойде Иван. Наще го разведоо из къщата/къща като къща/,но най много го впечатли мазата с консервите,дамаджаните и буретата. Он гледа като цигнче у цръква, па накраьо попита тате защо оди на работа.На мен ми беше много интересно какво ще каже чужденеца и се въртех около масата през целото време, но тава което повтараше беше:

-Домашная водка очен хорошо!

И наще де ли му наливаа. След което, така са насветка, че дедо и тате едвам го завлекоо до рейсо .От сички краища на селото носеха опиянчените от братската либов русняци. Зорлем ги натоварее и си ги изпратее по живо по здраво, а на другио ден селскио пияница в не съвсем трезво състояние крещеше на центъро:

-Да не сте посмеле да ми викате пияница, че шъ ви еба макята!Пияниците си отидее вчера.

Мама имаше първи братовчед Ангел Бокеловски. Он зема една за жена дека и викааа Атанаска Кречеталото. Из село често чувах следните приказка:
"Като дошла Танаска като млада снаа и дедо Тодар/свекър и/ и казал:

-Танаске мале, оти не напрайш една баница?

-Яле го па тоа! Яж леп и сиренье. Пий вода. Те ти у гъзо баница."

Друг интересен екземпляр от селото беше Касъм циганина. Он свиреше на цигулка по сватби и други веселби и все повтараше:”От сичката работа най-обичам почивката”.
Нашите са ми разказвали доста случки за него.

Чекали го да свири на свадба у Лесура, а он закасневал. Като се явил от всички страни му викале: 
-Айде бе Касъме, кво стана? Напиаме са без музика.
- Сеги, сеги почвам.
И отворил калъфа на цигулката, а там какво да види, вместо цигулка кръпей за печката. 
Тоя номер му погодил Мино Бокеловски/брат на баба ми/.
Они двамата бее приятеле, ама си праеха секакви номера. 
Един ден дедо Мино поканил Касъм да пиат по едно вино в мазата до бурето. Пили и Мино се качил уж за мезе и залостил циганина вътре. Он пил вино па му омръзнало и решил да са качи да види какво стаа. Разбрал, че Мино го е залостил и почнал да блъска по тавана с едно кросно. Баба Мара горе питала какво става?

-Ааа нищо, кобилата рита.

Но Касъм не се отказал, след като помислил, са сетил кък ща го пущат. Развикал са "Мине,Мине,ако ми не отвориш пущам виното!"
И бил веднага освободен.
Така безобидно завършваха случките мажду тиа зевзеци а и в целото село, докато не дойде демокрацията. Но за тва по-късно.

Следва продължение