СМЪРТ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ - ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ
| снимка от starozagorskinovini.com |
Докато човек е млад, всички рани, и душевните и телесните, заздравяват бързо. Като остарееш раните са трудно лечими. На неща, на които някога си махал с ръка и си казвал:"карай да върви", сега ги обмисляш, анализираш и т.н. И установяваш, че хората не са това , за което се представят, а са едни подли гадинки, дето по незнайно какви причини все ти кроят шапката, та даже на пръв поглед да нямат никаква изгода от това. Но може би, злорадството им онанира по този начин, и достига до оргазъм за твоя сметка.
Неделя сутрин е, 9 часа. Снощи съм се почерпил с евтина водка. Евтина, евтина, ама 10лв.литъра. Едно време пиех и скъпа, но криза ли, аз ли съм виновен, сега и за евтина няма. Излежавам се на пуснат телевизор. Не че го гледам-в неделя до обяд е само детско. Лежа и прехвърлям близките години. Аз съм домоуправител от 10 години. Върша им работа на тия серсеми комшиите, без пари. От доста време искам да предам титлата на друг, ама никой не ще. Разгеле гласуваха закон, тази работа да бъде платена. Е сега вече ще ме сменят като нищо. Та аз на всички помагам във входа. Давам им пари на заем,разпечатвам каквото им трябва на принтера, намирам им работа, вземам ги на работа. Преди няколко години работата вървеше и реших да си купя кола на лизинг. И то не кола, ами си купих джип. Голяма грешка. Тия мили хора, на които помагах по всякакъв начин.ме намразиха тутакси.
-Тия с джиповете често ги гърмът.
-Къде си го подкарал,този апартамент?
-Майка ти ли ти даде пари за тази играчка?
А на жена ми:
-Тоя твоя ще го изпуснеш. Младите мацки много налитат на такива с джипове.
Това не им стигаше, ами нощем, когато го оставях пред входа, надраскваха боята. Най -чудното беше,че по-активни в злостните коментари бяха пенсионерите. Те истински се зарадваха, когато ме хвана кризата и лизинговата къща си взе колата.
Та аз се чудих какво отношение да имам към тези хора, и накрая реших да ги намразя и аз, ей така за мотив в живота. Като взех това решение се поуспокоих, тоест Българската ми психика си дойде на място:
Мрази, завиждай, плюй,и ще си екстра.
След което измислих следния план. Планът не мога да реализирам сам,затова ще се обърна към премиера:
-Бате Бойко, наборе, нали много тежат тази пенсионери на държавата и на работещите. Предлагам кардинално решение на проблема. Направете пенсиите по 1000евро всяка. Не бързайте да се ужасявате и да ме смятате за луд, и не казвайте няма пари. Чуйте какъв ще бяде ефекта в краткосрочен план:
45% ще умрат от пиене
20% ще умрат от преяждане и лакомия.
30% ще бъдат пребити от внуците си-за пенсията
Останалите пет процента ще умрат от страх, като гледат какво става с другите.
Каква е равносметката. Държава със сто процента работещо население и свoбодни жилищни площи. В тях ще настаним млади и красиви европейки от закъсалите икономики, да работят и раждат ХУБАВИ българчета. Заплатите ще се увеличат неимоверно, при липсата на пенсионната тежест. Живите ще бъдат живи, а умрелите "бог да ги прости", те и без това са си почти умрели, още като живи. Държавата ще разцъфти,пенсионерите ще гледат от небето и ще се радват за децата си. Затова казвам аз:
СМЪРТ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ-ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
Като измислих този план, се успокоих и заспах. Сънувах че съм пенсионер и си получавам пенсията. От правителството ме чакат да умра, ама аз съм кораво копеле.Толква години съм се мъчил и не съм пукнал, нема да гушна китката с хиляда евро в джоба. След това се усетих, че още не съм пенсионер, а съм си аз, изпотих се и се събудих.
Малее тиа нема да умрат. Ще требва да ги стреляме. Мамка му. Как да застрелям мама? Живота е тежък. Пак ме заболя главата.
01.06.2010г.
Пловдив
Всичко се плаща
Овцете на дедо Деко
Слънцето изгряваше. Птиците се бяха събудили и с неорганизирания си хор радваха душата на Деко.
-Е еееее.Рррррррр.Дебреее....
Будеше овчаря селото, макар кошарата да беше на два километра от него. Верния Кемал въртеше опашка и подкарваше стадото към реката. Първо да пият вода. След това паша. И прибиране в кошарата към обяд. Почивка за овцете и дрямка за овчаря.
Той ядеше само веднъж на ден, в повечето случай котле с качамак и прясно мляко. Когато минеше покрай жътвари им подвикваше с гръмовния си глас:
-Ей качамачковци, пак ли ядете? От ядене време за работа не ви остана.
Така си живееше Деко, повече с овцете, отколкото с жена си до лятото на 1860 година.
Тогава една сутрин чу брадва да блъска в гората. И то в неговата гора. Остави овцете на Кемал и тръгна нататък. Видя ги – трима черкези сечаха тримата братя/три дървета от един корен/ точно до коларския път. Приближи мълчешком. Черкезинът тъкмо замахваше и видя един крак обут в цървули да стъпва на мястото, където щеше да забие секирата.Спря брадвата над главата си.
-Сус бе гяур!!!
Българинът упорито държеше крака си на мястото. Тогава черкезинът замахна пак. Това беше голяма грешка. После те самите разказваха, че за няма минута Деко ги беше пребил като кучета.
Овчарят се върна при овцете си. Знаеше, че животът му вече няма да е същия. Ако въобще имаше живот. Стана му мъчно за овцете, за Кемал, за жена му, за децата, за селото.
Вечерта си легна както обикновенно. Не мислеше да бяга. По добре той да иде курбан, да не закачат жена му и децата.Тъкмо щеше да ги изкарва сутринта и дойдоха. Петима заптиета в униформи. Сигурно бяха тръгнали по тъмно от конака.
-Ти ли си Деко?
-Аз съм.
-Тръгвай с нас! Валията те вика.
-Ами овцете?
-Овцете са ти най- малката грижа сега. Някои ще види, че те караме,ще каже където трябва. Ти за себе си мисли. И гледай да не подбягваш, че ще те гръмнеме. Айде давай пред нас.
И тръгнаха. Той пред тях, те отзад с готови пушки.
Стария валия седеше по турски в голямата одая на конака и си пиеше кафето.
-Ти ли си Деко от Галатин.
-Аз съм.
-Я ми кажи Деко, ти защо вчера си пребил трима мои хора?
-Аз не исках да ги бия Ефенди.
И му разказа всико, както си беше.
-Колко овце имаш?
-Сто и петдесе.
-Кой ги пасе сега?
-Никой. Ваще хора ме взеха рано сутринта преди да ги изкарам.
-Ще ти издам много строга присъда.
Каза стария съдия и замислено поглади брадата си.
-Всяка година на тази дата ще колиш овца и ще даваш курбан. С първата ракия ще казвате:
-Да е жив и здрав валията. А след като умра:-как викахте там?
-Бог да го прости.
-А така. А сега бягай, че животните са гладни. И ония чапкъни ако пак дойдат в твойта гора, тегли им един бой!
Деко летеше към кошарата си. Докато умря на тази дата правеше курбан за здраве, а после и за бог да прости валията. След това синовете му продължиха. Сега сме 2010година, средата на юли. Пътуваме с брат ми, жените и децата за село.
Ще ядем агне за „Бог да прости валията.”
18.07.2010г.
Пловдив
Уравнение с една неизвестна
Козата и доларите
Гневът на Зевс
Може ли да си Зевс и да имаш ядове? Бог на боговете. Капо де тути капи.
Днешния доклад беше отврат.
Това магаре Посейдон/бог на моретата/ е напускал едни петролни сонди, дето образуват огромни разливи и правят екологични катастрофи. Петролен магнат ли ще ми става, какво ли? Или са го подкупили? Боже, докъде стигна корупцията?!
Какво боже? Нали аз съм боже. Сам си говоря вече от тия непослушни богчета. Освен това гледам почва да ми отнема от териториите.Залял е Австралия, море ще я прави.
Оня Ристо, Кристо или Христос е разрешил на хората си да разделят на католици, православни, протестанти, евангелисти и бог знае какви още. Стига с тоя бог бе. Ти си бога. Остави друго, ами се мразят по между си. На един цар служат, пък се мразят. Не може да тропне по масата и да въведе ред.
Хората на Аллах се гърмят с бомби. Хвърчи кръв до небето. Само ми развалят гледката.
Оня дебелак Буда лежи от един гъзър на друг и е оставил неговите да станат повече от скакалците. Ще вземат да направат некоя беля и с мълнии не мога да ги довърша.
Моите хора Гърците/дето се отказаха от мене-хак да им е/ си фалираха държавата. Мързи ги да работят и само стачкуват.
Кои да гръмна по-напред а? Ако се захвана ще ми свършат батериите.
Я да взема да дремна некоя година. Тия ще се избият помежду си. Като стана ще има по-малко работа. Трябва да се пести енергия в тая криза.
Чувам,чувам.Енергийната ефективност е добра идея.
И заспа. Останалото остави на нас. Да му мислим.21.01.2011г.
Пловдив
Ти би ли се развел при това положение?
Стратегия на бедния пич в градски условия
Между Дунава и Огоста/Не кълнете!!!/
Гълъбицата ми
Като малък живеех в провинцията. Случи се една пролет да намеря малко гълъбче, паднало от гнездо. Даже и не помня къде го намерих. Нямаше как да го върна в гнездото. Взех го. Сложих го в една кутия от обувки постлана отдолу с парцали, започнах да го храня с трошички и мляко. Сипвах му вода. Пилето укрепна. Оцвети се в бяло и сиво до сивосиньо. Стана прекрасна млада гълъбица. Не знам как, но се научи да спи при кокошките. Сутрин, когато ги отваряха излиташе и ако ме видеше кацваше я на рамото ми, я на главата. Вечер знаеше кога ги прибират , долетяваше и с прецизна точност се паркираше в курника. Денем като ходех на училище или за нещо друго я търсех с поглед и ако я намерех я виках с подсвиркване. Тя долетяваше и кацаше върху мен. Случваше се да ме изненада и да долети от някъде. Тогава бях най-щастлив. Другите деца я познаваха и ми казваха къде са я виждали. Всъщност ми завиждаха, а аз бях ужасно горд.
Така измина почти цяла година. Гълъбицата все по рядко преспиваше при кокошките. Един ден се появи с красив мъжки, с блестящи пера на шията. Летяха от сайвант на сайвант. След това на къщата, на лятната кухня. На другия ден пак така.
Радвах се много. Изглежда си търсеха място за гнездо.
И...това беше. Повече не я видях.
Не знам защо ми става тъжно, като се сещам за тази история. Може би защото дъщеря ми все още каца на рамото ми.
Но дали няма да постъпи като моята гълъбица!?
31.05.2011г.
Пловдив
Няма коментари :
Публикуване на коментар